Закони

Más información sobre el libro

«Диалогът "Закони" е последното и същевременно най-обемно произведение на Платон. Заглавието на текста е както точно, така и неотразяващо в пълнота цялото богатство на теми и нива, които философът излага в него пред читателя. Този диалог действително е посветен основно на принципите на създаване на закони за една идеална държава (каквато според диалогичната рамка е бъдещата критска колония), съдържа множество примери за конкретни закони (сред които особено място заемат законите за почитането на боговете и религиозните престъпления), но отвъд тази конкретика той ни предлага и редица размисли за философията на законодателната дейност, за значението на убеждаването, чрез което трябва да действа законодателят, преди да прилага законите със сила, и не на последно място – за вниманието към добродетелта в цялост като основа на всяка законодателна и изобщо политическа дейност. С настоящия превод на "Закони" завършва пълното представяне на Платоновите диалози на български език след четиритомното издание на "Наука и изкуство" от 1979-1990 г. Томът започва с предговор на проф. Бодган Богданов, преводът, коментарът, индексите и другите студии са дело на Невена Панова и Георги Гочев. Платоновите "Закони" впечатляват с две сякаш несъчетаеми интуиции - с реалистичен вкус към жизнени детайли и със спекулативна системност. За първото Платон е получил ред похвали като тази, че в "Закони" може да се търси основата на модерна дисциплина като икономия на правото. Какво да кажем за дългия пасаж с углавни закони, за тънко различените ситуации на липса на умисъл при убийство, извършено в състояние на гняв, за проникновено представената човешка психическа нагласа, преведена на законов език? Платоновите класификации по въпроса са не само в крак със съвременното юридическо мислене, те дори го надхвърлят. А какво да кажем за сепващото съвременната гордост предложение за общогръцка валута? Утопично е да се препоръчва как да се четат "Закони". Така или иначе, всички четат неравно. На някои места ще прозира масивът на Платоновата систематика, на други ще се разбира с друга мярка. Възхитата ще се редува с недоволство, незадоволеност, неразбиране или безразличие. Но, така или иначе, няма да остане скрито, че също като Платон в "Закони" и нас ни занимават постоянно въпросите на законността, законодателството и доброто управление. Е, по друг начин - житейски практически и абстрактно. Защото живеем пръснато в съвременната голяма отворена обществена обител. Затова и рядко попадаме на места, на които звучи подобно пълно слово като това на Платоновите "Закони". Оттук и първата му полезност. Но има и втора, която звучи предизвикателно. Стига да я чуем. Платоновите "Закони" нашепват странното послание, че е по-скоро невъзможно да се живее щастливо с мярката на нарастващото материално благополучие и че онзи, който иска да бъде щастлив, трябва да насочи вниманието си към ценността на непромяната. Е, по този въпрос бихме се замислили. Колкото до утопичния модел за държава на непромяната и устойчивостта, която да помага на своите граждани в трудния път по постигането на блажената непромяна, това по-скоро ще оставим в склада на миналото. Така ми се струва.» Богдан Богданов